Литературните ми занимания в миналото и сега.
Постинги в блога
01.04.2015 12:19 -
Сватба
Някога село Червен брег е било хей на ония баири, около старата черква Свети Спас и на отсрещния – Драгне. От брега, който като крепостна стена пазел от юг, та почти до гората горе. А каква гора е имало! Всичко наоколо е било дъб и...
04.01.2015 18:09 -
Вървя към теб
Вървя към теб и скоро ще пристигна -
ти недей затваря входната врата.
Зад мен остана планина солидна
ти недей затваря входната врата.
Зад мен остана планина солидна
07.03.2014 14:34 -
Детство
Откакто се помня, нещо все ме тегли към водата. Да, зодия Риби съм, но при мен е прекалено...
Лято е. Тумба дечурлига сме на селските рибарници. Това бяха наредени едно след друго езерца, зарибени с шарани. Намираха се далече в полето, по...
Лято е. Тумба дечурлига сме на селските рибарници. Това бяха наредени едно след друго езерца, зарибени с шарани. Намираха се далече в полето, по...
07.03.2014 14:31 -
В кокошарника
Всичките тези хубавици в кокошарника, барабар с петела, аз съм измътил. Не като оня герой на Мопасан, дето жена му го накарала да мъти в леглото, а в инкубатор. Но да не се връщам толкова назад. Двайсетина кокошки са – коя от коя п...
07.03.2014 14:29 -
Как тръгнах на училище
Есента отдавна беше започнала. Един ден баща ми ме взе със себе си в ТКЗС-то., където се грижеше за много крави. Толкова много, че не успявах да ги преброя, дори когато са навързани в дъъълга редица покрай яслите. А редиците бяха две. И ...
07.03.2014 14:26 -
Когато се връщаше земята
От една седмица пред кметството, на таблото за съобщения, се мъдреше следният текст: “На 1 март, неделя, ще се раздават ливадите в “Рибарица”. Всички, които са имали някога ливада, да присъстват с четири колчета в ръц...
07.03.2014 14:22 -
Милан
Вече трети ден гъста снежна пелена се стеле над притихналото село. Вали на такива едри парцали, сякаш има намерение да изравни всичко в безкрайна снежна равнина.
Селяните газят дълбокия сняг и вместо да се плашат, потриват доволно ръце.
- ...
Селяните газят дълбокия сняг и вместо да се плашат, потриват доволно ръце.
- ...
07.03.2014 14:16 -
Слушай, Илчо
Слушай, Илчо, слушай, чичовото! Това, дето си намислил за женитбата, е хубаво нещо. Не ще и дума... Ама защо не попита бай ти Рангел преди да решиш? Ей, Илчо, от патил човек, никой не знае по-добре! Аз това съм го разбрал отдавна. Когат...
07.03.2014 14:11 -
Дядо Димитър и баба Божура
Дядо Димитър бил дребен на ръст. Но като ерген, очите му все в по-едричките моми. Ей, така! Тях си хресвал и това е...
Много му била на сърце една такава мома от съседното село. То е наблизо и било обичайно ергените да прескачат често до ...
Много му била на сърце една такава мома от съседното село. То е наблизо и било обичайно ергените да прескачат често до ...
07.03.2014 14:06 -
Витан
Кръчмата на Сирака се намираше близо до мегдана. Покрай нея бълбукаше зиме и лете малката селска рекичка. Тя разделяше селото на две половини, които се свързваха помежду си с няколко дървени паянтови моста. Когато прииждаше през лятото о...
07.03.2014 14:02 -
Патриотин
Ей, голям патриотин е бай ви Рангел – да знаете! Що съм патил за доброто на наше село, ако взема да ви разправям, ръцете ми ще целувате и ще ме благославяте цял живот... Що ли? Слушайте тогава:
Тая есен се разболях. Кашлям, охкам....
Тая есен се разболях. Кашлям, охкам....
07.03.2014 13:56 -
Съдба
Автобусът, стара германска машина, останала още от войната, поглъщаше бавно, но сигурно километрите един след друг. Зад него дълго време се стелеха облаци прахоляк. От двете страни на разбития междуселски път се редяха една след друг...