Когато се разплакваш,
сълзите ти попиват в кожата ми,
като дъжд  в сухата земя.
Когато се засмиваш,  
усмивката ти ме обгръща и стопля,
като Слънцето студената земя.
Дъжд и Слънце си за мен...
Аз съм твоето грамадно, клонесто дърво.
Когато си уморена
от загубените и спечелени битки през деня,
идваш под мен и се облягаш на широкия ми дънер. Тогава те прегръщам нежно с клоните си,
повявам ти хлад и връщам стократно загубените сили.  
И се ражда желание за живот...
Всяко утро е Ново, силно начало...
... Докато Слънцето грее и дъждът вали...
Докато ни има на Земята...
Докато Бог реши...