Първи есенни дни. Голи са хълмовете над селото. Житото е прибрано и земята се готви за дълъг възстановителен сън. Но слънцето, сякаш не успяло да раздаде всичко през лятото, продължава щедро да лее топлина. Наистина, немощни са вече лъчи...

Вали, вали...  Снегът като с магическа пръчка скрива грозното и калното. И светът става красив, искрящ, параден...
Вървим двама.  Ръката ти е в джоба на шубата ми, а аз съм я обгърнал с моята. Имам широки джобове.  Усещаш ли как преминав...

Цял живот съм харесвал, но напоследък неистово желая да скитам сам. Не по улиците – сред природата.  Да се откъсна от заобикалящото ме всеки ден. От света, до болка познат ми. От цикъла проблеми, в който съм завихрен и излизане няма.
...

 
Когато се разплакваш,
сълзите ти попиват в кожата ми,

 
В разгара летен ден.
Слънце, огън, светлина...