Някога село Червен брег е било хей на ония баири, около старата черква Свети Спас и на отсрещния – Драгне. От брега, който като крепостна стена пазел от юг, та почти до гората горе. А каква гора е имало! Всичко наоколо е било дъб и...

Вървя към теб и скоро ще пристигна -
ти недей затваря входната врата.
Зад мен остана планина солидна

Откакто се помня, нещо все ме тегли към водата. Да, зодия Риби съм, но при мен е прекалено...
Лято е. Тумба дечурлига сме на селските рибарници. Това бяха наредени едно след друго езерца, зарибени с шарани. Намираха се далече в полето, по...

Всичките тези хубавици в кокошарника, барабар с петела, аз съм измътил. Не като оня герой на Мопасан, дето жена му го накарала да мъти в леглото, а в инкубатор. Но да не се връщам толкова назад. Двайсетина кокошки са – коя от коя п...

Есента отдавна беше започнала. Един ден баща ми ме взе със себе си в ТКЗС-то., където се грижеше за много крави. Толкова много, че не успявах да ги преброя, дори когато са навързани в дъъълга редица покрай яслите. А редиците бяха две. И ...

От една седмица пред кметството, на таблото за съобщения, се мъдреше следният текст: “На 1 март, неделя, ще се раздават ливадите в “Рибарица”.  Всички, които са имали някога  ливада, да присъстват с четири колчета в ръц...

Вече трети ден гъста снежна пелена се стеле над притихналото село. Вали на такива едри парцали, сякаш има намерение да изравни всичко в безкрайна снежна равнина.
Селяните газят дълбокия сняг и вместо да се плашат, потриват доволно ръце.
- ...

Слушай, Илчо, слушай, чичовото! Това, дето си намислил за женитбата, е хубаво нещо. Не ще и дума... Ама  защо не попита бай ти Рангел преди да решиш? Ей, Илчо, от патил човек, никой не знае по-добре! Аз това съм го разбрал отдавна. Когат...

Дядо Димитър бил дребен на ръст. Но като ерген, очите му все в по-едричките моми. Ей, така! Тях си хресвал и това е...
Много му била на сърце една такава мома от съседното село. То е наблизо и било обичайно ергените да прескачат често до ...

Кръчмата на Сирака се намираше близо до мегдана. Покрай нея бълбукаше зиме и лете малката селска рекичка. Тя разделяше селото на две половини, които се свързваха помежду си с няколко дървени паянтови моста. Когато прииждаше през лятото о...

Ей, голям патриотин е бай ви Рангел – да знаете! Що съм патил за доброто на наше село, ако взема да ви разправям, ръцете ми ще целувате и ще ме благославяте цял живот... Що ли? Слушайте тогава:
Тая есен се разболях. Кашлям, охкам....

   Автобусът, стара германска машина, останала още от войната, поглъщаше бавно, но сигурно километрите един след друг. Зад него дълго време се стелеха  облаци прахоляк. От двете страни на разбития междуселски път се редяха една след друг...